Писаници
ти чуй таз история, за чудния си нрав.
…
Имала майка пет дечурлига.
Самичка била, без баща им.
Работила здраво от сутрин до здрач,
а тез - дечурлига все боси и гладни!
Денем тичат във весела глъч,
а привечер свирепо ругаят жената
Донесла им само по резънче хляб.
Те удрят по нея и викат без жал!
-Ти, жено нещастна, как тъй се явяваш…
и с хубави гозби нас не гощаваш..
А майката, тихо, из стаята шета
И мисли за новия ден,
за новия ден изпълнен с несрета
и къртовски труд, за жълти стотинки,
в шивашкия цех.
Там шиеха дрехи - скъпи, прескъпи,
разкошни!
Бабичка модна, богата, чорбаджията бе.
На петте дечурлига тя бонбони раздаваше
А внуците нейни печени мръвки по пода им хвърляха
И дечицата обичаха бабата,
слугуваха на нейните внучета.
Майка си вечер , знаете, хокаха,
помежду си се биеха.
А богатата баба и онези деца
охотничко слушаха.
Върховно раболепие към старицата имаха
И майка си биха убили за нея
Туй беше нравът на тези дечица,
за своя род да нехаят.
Видиш ли българино беден,
що вършиш със своята майка България
И раболепен си ти към богатата чужбина.
Не те съдя аз братко, ти сам прецени,
къде е позорът и къде е честта,
пък живей си спокойно земните дни!
По повод съществуването на българските националисти, които си играят на православни християни, може да се каже следното:
В рамките на християнския морал, на християнската духовност е абсолютно невъзможно да излъчваш ненавист!
Защо, Старият завет е доста кръвожаден? Тъй ще попита лаикът.
Старият завет основава юдеистичната религия, Новият завет обосновава християнската религия. Между Стария и Новия завет има разлика. Има старозаветно насилие, но няма новозаветно насилие. Христос не е разпънал никого на кръст. Христос е бил разпънат на кръст. Христос има образ на жертва. Той е един жертвен Бог. Не е един бог, който е като племенните богове на старозаветния свят. Който е в режим на война с боговете на другите вражески племена и е по-силен от боговете на другите вражески племена, и е готов да изтреби всички старци, жени деца от вражеското племе, защото този бог на племето е истинен бог, доколкото е божество на племето. Следователно той е в правото си да регламентира що е добро и що е зло. Това е езичество, то се нарича племенен политеизъм. Националистическата борба между народите и етносите е регрес в многобожие. Защото всеки народ от враждуващите народи има свой племенен бог. Народът не вярва в универсалния Бог на всички народи, а вярва в частичния, домашния, провинциалния, тукашния, етническия бог, който ще трябва да възпали чувствата и да мобилизира войнската доблест.
Учителят започна първия си урок със следните думи: - Мили деца! Знайте, че светът не винаги ще ви изглежда добър, понякога горчивината ще изглежда повече от сладостта, но вие останете със силен дух и силна вяра. Знайте, мили дечица, че на всеки подлец в този свят съответства герой и на всеки циник съответства бодър и непоклатим идеалист! Това е безспорна истина, малчугани мои. Не се страхувайте от света, защото героите побеждават подлеците, а идеалистите побеждават циниците и светът оцелява, щастието оцелява, любовта оцелява. Не вярвайте на циника, когато нарича себе си реалист и най – позорно оправдава най – вече собствената си безнравственост. Повярвайте силно в красотата на чувствата, в добротата на човека, във вечната любов, във възможността на човека да не се поддава на низките си страсти и дори в най – тежките мигове на съмнение бъдете непоклатими срещу всеки позор. Не заставайте до подлеците, дечица, бъдете до героите! Да, до тях пътят е труден, но осеян с красота! Мили дечица, обичайте се истински, бъдете щедри и мили, бъдете свободни! След тези думи на учителя, децата излязоха да играят с весели лица! Те бяха готови за живота и щастието на свободата на доброто беше грейнало по красивите им личица!