Пролетарски възторг
Победа над тоя свят бунтарите наричат победа над социума, но не и победа над природната стихия и природния хаос. Най-малко усеща бунтарят победата над тоя свят в победата над себе си. Той е гневен на социума и се изплъзва от неговите ръце с меч и кръв. Бунтовникът обаче е роб на дребните си страсти. Робува на гнева, той не твори и не претворява тоя свят, той е убиец на едно робство и се задълбочава в друго. На гневният на социума не му и идва на ум да въстане срещу природния хаос и да победи творчески необходимостта. Бунтарите всякога са духовни пролетарии. Бунтарят стои самонадеяно върху костите на мъртвите, вярвайки, че историята започва от него. Той няма задължения има само абстрактния хуманизъм и човешките права, които започват и свършват с него и които той държи да види реализирани, иначе бясно ще се разгневи и е готов да запали света от четирите му края, ако се усъмним в добротата му.
