За чудото
Ако няма безсмъртие, всичко е позволено и всичко е безсмислено. Липсва екзистенциалният център и човекът е като абстракциите, които гаснат в ума. Човекът е спластен прах на земята, който ще се разпилее от безмилостната ентропия. Нито епикурейската страст, нито индуисткият бяг от истината в илюзията, че светът е илюзия, могат да спрат безмилостният втори принцип на термодинамиката. Единствено в чудото на Възкресението ентропията е победена. Не страданието е победено, не болката, не безпокойството. Победена е природната даденост. Чудото не е отмяна на природните закони, а Божествена победа над безсмисления природен детерминизъм. Победена е преходността и е даден смисъл на съществуването на човека. Човекът е личност богоподобна!
