За победата над ентропията
В крайна сметка избираме спомените, които ще отнесем за вечността от нетрайното време от изпадналия свят. Дали ще се помним като подлеци или не, зависи от нас. Робувайки на призрачната действителност на природния и социалния, детерминизъм на детерминиращата сила на суетата и бруталната сила на тираните, нямаме избор освен да отидем във вечността като непоправими мерзавци и тъй да си останем.
Когато разумният види старецa на смъртния му одър, когато осъзнае безмилостната сила на ентропията и победата на природните сили над божественото, над живота и остане равнодушен и той покорен на необходимостта – то значи е пълен глупак. Ако не се бориш за безсмъртие за победа над природната закономерност, за велико възкресение, си непоправим безбожен глупак. Победата е възможна само с Вяра и безусловна свободна почтеност на личността, не на една личност, не на група хора, а на цялото човечество включващо всеки един уникален човек поотделно. И виждайки как ентропията изсмуква последните жизнени сили, последните божествени капки и не почувстваш своята вина за всичко това, значи си подлец! Подлеците не чувстват вина, те са индуизирани профани, веганите на метафизиката!
Когато не виждаш вече пуделът Мефистофел, избягал си от неговия ужас, то той те е завладял. Никога повече няма да изпитваш болка, но свободата и личността ти са загубени. Тялото живее, но само в изпадналата природна необходимост и един ден ще бъде смазано от ентропията. Именно този втори принцип на термодинамиката ще ти даде заслуженото за покорството пред удоволствието.
