Хрумвания

Свободната любов

Средновековният ум не търпи свободната любов. Свободната любов не се интересува от абстракциите на ума. Свободната любов не се интересува от рисковете, свободната любов е готова да разруши всичко, но да я има. В наше време липсват предразсъдъците на ума свързани със семейството, с рода и произтичащите от там забрани. Днес обаче всеки сам забранява на себе си да обича, защото щял да загуби приятелство, щяло да го боли, щял да бъде далеч, щял да живее бедно. Ние сме в ера на самоунижението и робството на собствените идеи. Няма нищо повече от страх в липсата на свободна любов. Това е то новото средновековие, избягали от детерминиращата сила на рода ние сме свободни в рамките на илюзията в едно почти непобедимо робство на своеволните собствени забрани. Ние обичаме пасивно, вярваме пасивно, надяваме се пасивно, защото сме страхливци. Деятелната любов изисква болка, вярата изисква болка, свободата изисква болка. Но ние сме еснафи – нашите идеи са свързани с патоса на безкрайното щастие в едно уравнено спокойно състояние. Този патос осигурява безметежно съществуваме, но не създава личности. Този патос в крайна сметка осигурява съществуването на рода, но не и безсмъртието на духа. Защото за да се заслужи безсмъртие трябва да се живее, а да се живее означава не да имаме похот за живот изстисквайки всичко в увереността си, че сме смъртни и нищо няма значение, защото само ако няма безсмъртие всичко е позволено. Страхливците живеят за мига със съзнанието, че може да го няма абстрактното утре, свободните живеят за вечността в борба, в страдание, но с несломим дух. Свободната любов е борба за безсмъртие!

Никола Радойчев

Schade dass die Natur nur einen Mensch aus Dir schuf Denn zum wuerdigen Mann war und zum Schlemen der Stoff.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.