За страха
Страхът? Този наш огромен убиец. Страхът е поначало егоистичен и заради това е робство за човека. Страхът от смъртта и от загуба на материалното благополучие е най-голямата човешка подлост. Изключителната грижа за личното спасение и страхът от личната гибел са безспорно робски и егоистични. Тържеството на гледната точка на личното благо води до падение на личността. Отвъд това робство съществува и друг страх. Страхът, не робски и смазващ личността, страхът не от физическо заличаване, а страх от духовната смърт. Този страх освобождава личността и ражда велика нравственост. Страхът от духовната смърт ни води към творческо преодоляване на тоя свят. А ние, колкото повече се грижим за своето животинско оцеляване, толкова повече умираме духовно. Духовната смърт не се чувства, в нея няма драматизъм, защото ние сякаш сме сетивни само за тоя свят. Духовната смърт обаче е истинската трагедия за човека, тя е истинският край, предателство към Бога!
