Обида и вина
Свободният чувства, не обида, а вина!
Това означава, че свободният човек държи отговорен преди всичко себе си, търси отговорността. Вината е сила на духа, върховно умение за развитие на личността. Вината, която поробва, всъщност е низък страх, а не чувство за вина. Това не е готовност да понесем отгорността, за онова, което вършим, а страх от неизбежността на последствията, които ще донесат определени наши действия. Разбира се, този страх често е заслужено наказание за някоя наша низост. Ако приемем и признаем вината си с достойнство, то и страхът изчезва. А да приемем вината си означава да не бягаме от наказанието, означава да надмогнем и суетата си и да приемем, че сме били, а е възможно и още да бъдем сред най-низките хора. Приемем ли това, че сме били подлеци с готовност да се борим за личността си, то ние понасяме вината си и можем да бъдем свободни.
