Фанатизмът. Български европейски и световен.
Критичността към Европейския съюз, не означава, искане за връщане към тоталитаризма или пък прехвърляне в някакъв друг съюз – например Евразийски. Означава дълбока осъзнатост и излизане от рамките на безкритичната бодрост, на тесногръдието да вървиш срещу естеството на нещата. Използващите не ненавистта, а силата на своя разум критици на днешния облик на Европейския съюз искат завръщане към изконните европейски ценности. Завръщане към учредителните начала. Ние българите някой ден ще се дотътрим до европейския стандарт, но ценностите, които ще заварим там, вероятно ще ни ужасят. Не можем да останем безкритични към развеселения роб на своеволието – съвременният човек на Европа. Не е ли абсурдно да наричат смелост изборът на пътя към щастието, вместо изборът на страданието в името на дълга, който имаме като хора един спрямо друг и спрямо Бог. Що за смелост е да се подчиниш на днешния либерален фашизъм и на суеверието, че всичко ти е позволено. Няма капка мъжество в това да се подчиниш на мисълта, че всички правят това, че следователно, то е добро и след като е добро, ти си морално чист… що за абсурд? Своеволието е фанатична догма на суеверието наречено либерализъм. Оправданието, че всички правят така, носи спокойна съвест на моралните добичета роби на монетата, на попадналите в квазирелигиозния либерален водовъртеж фанатици.
