вторник, октомври 22, 2019

Всичко, което не е вечно е непоносимо

writings_.jpg
Личността не се интересува от напрежението, породено от еснафското неблагополучие, личността не търпи временните абстракции, личността е готова да жертва дори най-сладката илюзия в името на свободата.

Индивидът е вкопчен в иманентността на тоя свят, индивидът не може да трансцендентира и да бъде близък до Безкрайно великото, индивидът обича да се покораява на необходимостта и чувства дълг за успех в призрачно създадените ценности. Индивидът е добър поради страх, защото не достига свободно до доброто, а го приема като част от един безспорен гносеологичен порядък.
Свободното добро е непознато за индивида, свободната любов е непозната за индивида. Ценностите не са свободно достигани метафизични истини, а застинали абстракции на немската философия. Това е трагедията на тоя свят. Или се губим в епикурейската тирания на заробващия хедонизъм или ставаме жертва на книжните ценности, защото нямаме воля за самостоятелно достигане, защото нямаме воля за болка по пътя, защото обичаме лесната власт чрез покорство пред необходимостта, чрез една научна дискурсивна методология, защото творческото дръзновение изисква аскеза на тялото и смелост на духа.

Само свободната личност, но не и покорният индивид има достъп до истината, защото само свободната личност може да търпи непоносимата болка. Трагедията на личността е, че в сладката илюзия тя е виждала трансцендентното, което се е оказало индивидуална абстракция. При виждане на истината обаче, личността е готова на страдание в името на това да се освободи от илюзията, независимо от болката, независимо от загубата. Фикциите и халюцинациите, които е виждал свободният човек, са неговото робство, дори да са обещавали вечност. Виждайки, че те са всъщност игри на съзнанието, свободният усеща дълга си и е готов да се откаже от желаното в живота му, от измамната вечност, именно защото е измамна. Свободният страда поради разпада на илюзията си, но още по-непоносима за него е умрялата абстракция, каквото и име да и е дадено – свобода, добро или любов. Свободният не понася нищо, което не е вечно. А илюзиите за свобода, за истина, за добро и прочее, са смъртни абстракции, които могат да угаснат в ума.

Вечна е само свободната любов, свободната истина и свободата надхвърляща гносеологията. Метафизичната трансцендентна, онтологична свобода, далеч от хедонистичното епикурейско своеволие е вечна. Тук свободния може да види вечността, а всичко, което не е вечно е непоносимо и безсмислено.

Тагове: Нищо

За автора

Никола

Никола

Schade dass die Natur nur einen Mensch aus dir schuf, denn zum würdigen Mann war und zum schlimmen der Stoff!
Моите заглавия