вторник, октомври 22, 2019

Творческо безсилие

writings_.jpg

               Свободният човек е творец. Творец на ново битие, претворител на битието. Свободният създава красота и убива призрачната действителност. Безсилието пред свободата на другия субект е безсилие в творчеството. Всеки гняв е творческо безсилие, всяка инфантилна непримиримост пред не-аз-а е егоизъм – творчески ступор на незрял индивид.

          Мъдростта на великите умове на човечеството ни сочи, че в своето безсилие пред свободата на другите, ние бягаме в най-отвратителните в нравствено отношение места.

            Насилието над другия е безсилие пред неговата свобода, независимо дали той използва свободата си, за да утвърждава безкрайно великото и вечното или не. Крайното безсилие пред свободата на другия човек намира израз в убийството. Има обаче и други форми на безсилие пред свободата, говорещи за творчески застой, творческа несъстоятелност, неумение за трансцендентиране и липса на съзидателни сили. Истерията е огромно безсилие пред чуждата свобода. Ние ставаме истерични, когато в не-аз-а няма желание, няма и начин да задоволи онова, което ние искаме. Истерията е присъща на онези, които не са способни на агресия. Истерията обаче е също толкова несъзидателна и творчески несъстоятелна като убийството. В истерията няма творчество, има само силно желание всичко да се случи сега и точно, както го искаме. Първото условие за творчеството е смирението и приемането на чуждата свобода, както свободата на доброто, така и свободата на злото. Дори в свободата на злото всъщност да се губи целият нормален смисъл на свободата и използвайки тази свобода, да се стига до нейното самопогубване, все пак свободата на злото съществува, за да оправдае творческия порив на готовия да се бори да пази свободата си, избирайки винаги мъчителния път на нейната защита, чрез една високонравствена позиция.

            В истеричните конвулсии на тялото няма свобода, няма творчество; има страх, има утвърждаване на необходимостта и природния детерминизъм. Всяка конвулсия е бяс, липса на смиреност, външен израз на долното ни нетърпение. Истерикът  по нищо не се различава от убиеца в отношението към свободата и в способността му да твори. Свободният, ще се смири пред чуждя избор, колкото и лош да е той, истерикът ще подскача, ще си скубе косите и ще крещи до болка да се случи онова, което той иска. Свободният, ще  изпита вина от това, че  е могъл да свети със собствена светлина и не го е направил и така е предизвикал всичките нещастия и лоши избори на убийство на свободата. Истерикът ще изпита обида от това, че не го разбират и ще изразява себе си в конвулсивни трептения на болното си тяло и в крясъци. Свободният ще събере всичките частици от себе си и ще засвети, за да спаси всичко, истерикът ще раздроби всичко останало цяло в него, само за да получи желаното.

            Свободата не познава насилието. Творчеството не познава насилието. Насилието и инатливото непримирение са творческо безсилие. Насилието е дете на лъжата. Веднъж изберем ли лъжата, ние ще трябва да добавим и насилието за свой инструмент. Робът побеснява и убива, свободният се смирява и създава. Робът е пълзящ насилник обичащ лъжите, наслаждаващ се на своите престъпления. Свободният е творчески живо  същество, смирено, но силно, летящо с крилете на Истината, побеждаващо необходимостта и надделяващо дребната низост. Творческото безсилие е присъщо за природния индивид, а творческата мощ на свърхприродната личност.

Тагове: Нищо

За автора

Никола

Никола

Schade dass die Natur nur einen Mensch aus dir schuf, denn zum würdigen Mann war und zum schlimmen der Stoff!
Моите заглавия