вторник, октомври 22, 2019

Свобода и суета

writings_.jpg

Свобода и суета

            Суетата ни владее неумолимо. Сякаш никога няма да преодолеем своята суета в тоя свят. Суетата убива любовта, убива приятелствата, убива непреходнните блага и ни оставя в затвора  на тоя свят. Суетата на субекта, като уникално същество е, изглежда, непреодолима. Ако тази суета не бъде задоволена, субектът остава в усещане за посредственост, от което постоянно се опитва да избяга. Суетата не прощава, суетата не е способна да обича, тя е способна само да бяга. Можем само да задоволим суетата на субекта и да му дадем усещане за свобода. В противен случай, той остава в осезаемото робство на своята суета, която ще го довърши. Суетният без своите заблуди е нищо. Пропаднал човек, роб на необходимостта от илюзии. Сякаш нямаме избор. Суетата изглежда непобедима. Ако я задоволим, най-вероятно се самозалъгваме за своята изключителност. Ако не я задоволим, осезаемото робство на суетата е толкова голямо, че е способно да вледени и най-доброто човешко сърце. Мъдростта ни сочи, че трябва да се обърнем към великата трансцендентна безкрайност, за да смажем своята суета. Но тук има един парадокс, обръщаме се към Разума с усещането, че всеки човек е едно уникално човешко същество, една изключителна личност и в същото време искаме да забравим за това свое изискване - да бъдем едни уникални същества в очите  на любимия, в очите на добрия  приятел. Искаме да бъдем единствени и неповторими, каквато е свободната личност – едно уикално човешко същество. Искаме, но това изискване всъщност може да бъде и суета. Къде е границата между суетата на индивида и свободата на личността. И къде е победата над суетата. Свободата от суетата започва там, където сме готови да приемем, че на мястото където се намираме, ние просто сме един от многото или дори от няколкото индивиди. Поредният обект  с някои незначителни особености. Обичаме това място, но чувстваме робството на суетата, защото се страхуваме да разрушим всичко. Свободата очевидно не е там, там е само суетата, защото суетата е желание да бъдем личности там, където е станало невъзможно да бъдем. Ето я тази граница. Свободата не е бягство, а смелост да признаем лъжата в която живеем. Така излизаме от посредствеността. Истински свободното сърце, ще разбере, когато бяга от суета и когато страда в разрушението, на онова, което обича.

            Суетата се намира в страха да си тръгнем от мястото, където не се чувстваме уникални или в бягството поради ярост, че няма да бъдем единствени. И в оставането, и в заминаването може да има суета, тук ние трудно се ориентираме. Това не е избор на свободата. Избираме между омразата към онзи, който не може да ни смята за уникални и стремежа да бъдем уникални, там, където не можем да бъдем. Или илюзия, или омраза – или оставане или бягство.

            Свободата е нещо не толкова приятно, тя няма да ни направи щастливи, трябва да имаме драматично самочувствие, драматична готовност за жертва. Свободата започва там, където страхът умира и се появява мъжествената решителност да разрушим лъжата за своята уникалност. Тук не става въпрос за бягство в удобната омраза. Тук става въпрос за  най-мъчителна болка в името на истината и свободата. Трябва истинска смелост човек да прозре, че вече е невъзможно да бъде едно уникално същество на мястото на което се намира. Едно велико признание пред себе си е необходимо, една велика истина въпреки огромната болка е необходима. Там където не сме уникални, няма вечност, а всичко, което не е вечно е непоносимо. Там където няма вечност всичко е безсмислено и смъртно. Там, където властва смъртта на личността, нищо няма значение. Посредственият би се примирил, а смелият би понесъл болката на разрушението на своята илюзия и това е единственият път към свободата.

Никола Радойчев

Тагове: Нищо

За автора

Никола

Никола

Schade dass die Natur nur einen Mensch aus dir schuf, denn zum würdigen Mann war und zum schlimmen der Stoff!
Моите заглавия