неделя, октомври 25, 2020
writings_.jpg
 Нищо
  Моралът както и правото е регулатор, предназначен да защитава насилените от насилниците, който обаче не се справя с тази задача, а напротив, моралистите понякога са най-големите насилници.

  Моралът както и правото е регулатор, предназначен да защитава насилените от насилниците, който обаче не се справя с тази задача, а напротив, моралистите понякога са най-големите насилници. Моралът може да бъде обществен, глобален, родов, специфично групов или личен. Моралът е езически инструмент. Моралът на групата или на индивида не гарантира нищо сам по себе си. Санкцията на морала е гаранцията. Но моралът не е истина, моралът е морал. Моралът не е философски и религиозно достигната трансцендентна даденост - универсална ценност.

Свободната личност няма нужда от морал, свободната личност не е тиранин и съдник. Свободната личност е победа над природния индивид, същество в творчески екстаз, в битка за победа над необходимостта. Моралът е застинала система от правила, елементарно достъпна за природния индивид догма, която спестява усилието за творческата борба за преобразяване на света и свободното откриване на реалността. Моралът е лесен изход - почти медикаментозен начин за избягване метафизичната борба с демоничността на света. Това е удобно кресло на еснафа, отказал да се бори с бесовете, застанал в поза лотус до своя психотерапевт.

Силните духом не се нуждаят от морал, не са моралисти, те не действат в полза на Безкрайно Великото и в полза на свободата поради някакъв нормативен регулатор, било то държавно институционализиран като правото или обществен, родов, личен и прочее като морала.

Преди релативистите и атеистите да се зарадват на тези думи ще кажа ясно, че няма място за релативизъм. Аз защитавам свободата, но не свободата на похотта за живот, а свободата от похотта за живот. Моралът и правото не спасяват от това. Правото до известна степен има и своето трансцендентно оправдание - да пречи на своеволния насилник да излиза извън своята свобода и да взима от свободата на другия. Моралът от своя страна е лентяйство на духа - търсене на застинал нормативен максимум за да заживеем математически. Но извън атомизацията не срещаме релативизма, а свободата. Релативизмът не е субективизъм. Релативизмът е обективация на собствени щения, субективизмът е свободно личностно творческо преобразяване и достигане до Истината.