понеделник, ноември 18, 2019
writings_.jpg
 Нищо
Робството на иманентното по пътя към трансцендентното
Робството на иманентното по пътя към трансцендентното
.....Личността е притисната, когато робуваме на страха от загуба на мъничко любов. За това робство е характерно, че човек става пасивен отражател на битието, подчинен на необходимостта, движен от страха и подчинил целия си потенциал на необходимостта. И тук необходимостта не е строго-материална, но е винаги материалистична. Необходимост поради суета, необходимсот поради желание за успех в материалния свят за достигане до нематериалното. Никаква свобода, никакво волево усилие, просто подчинение, в името на целта. Трансцендентната цел не оправдава нетрансцендентните средства, не оправдава творческото безсилие, не оправдава пасивността на съзнанието. Когато страхът от недостигане на целта е движещата сила, то е недостойно преследването и на най-висшата цел и трябва да се откажем от нея в името на убийството на страха, дори да угаснем в неописиема и непоносима болка. Целта не е оправдана, когато липсва свободен творчески акт на преодоляване, когато липсват претворяване на битието и създаване на ново битие. Свободната любов без страх е такъв творчески акт. Когато обаче сме приковани от иманентното и чрез него искаме да достигнем до трансцендентното, когато волята за трансцендентиране е слаба, целта от възвишена става просто суета на живота, която се страхуваме, че няма да достигнем. Достигането до трансцендентното без свобода е невъзможно. Ние ще достъгнем някъде – до едно еснафско спокойствие, но там вече няма да има никаква красота, никакъв смисъл, никакво смело и безстрашно дръзновение, а само материалистки, суетни победи минаващи пред подчинение на всеки вид детерминизъм. Без красотата на тоя свят, всичко е безсмислено – дори да попаднем в най-сладкия унес на илюзията за достигнатата цел. Свободата е свобода, а не щастие, свободата е свобода, а не материална независимост, свободата е свобода, а не спокойствие, свободата е свобода, а не справедливост. Това са илюзии за свобода, които може и да не противоречат на свободата, но не включват в себе си никаква частица свобода, те просто е възможно да съществуват паралелно с нея.