понеделник, април 06, 2020
writings_.jpg
 Нищо
Читателю български, изпълнен със гняв,
Читателю български, изпълнен със гняв,
ти чуй таз история, за чудния си нрав.


Имала майка пет дечурлига.
Самичка била, без баща им.
Работила здраво от сутрин до здрач,
а тез - дечурлига все боси и гладни!
Денем тичат във весела глъч,
а привечер свирепо ругаят жената
Донесла им само по резънче хляб.
Те удрят по нея и викат без жал!
-Ти, жено нещастна, как тъй се явяваш…
и с хубави гозби нас не гощаваш..
А майката, тихо, из стаята шета
И мисли за новия ден,
за новия ден изпълнен с несрета
и къртовски труд, за жълти стотинки,
в шивашкия цех.
Там шиеха дрехи - скъпи, прескъпи,
разкошни!
Бабичка модна, богата, чорбаджията бе.
На петте дечурлига тя бонбони раздаваше
А внуците нейни печени мръвки по пода им хвърляха
И дечицата обичаха бабата,
слугуваха на нейните внучета.
Майка си вечер , знаете, хокаха,
помежду си се биеха.
А богатата баба и онези деца
охотничко слушаха.
Върховно раболепие към старицата имаха
И майка си биха убили за нея
Туй беше нравът на тези дечица,
за своя род да нехаят.

Видиш ли българино беден,
що вършиш със своята майка България
И раболепен си ти към богатата чужбина.
Не те съдя аз братко, ти сам прецени,
къде е позорът и къде е честта,
пък живей си спокойно земните дни!

Никола Радойчев