вторник, юли 23, 2019

Писаници

writings_.jpg
 Нищо
Усмихвай се, дори и във съмнение,
Усмихвай се, дори и във съмнение,
дори и лъган и наклеветен!
Усмихвай се дори и в отчаяние,
усмихвай се дори опозорен!

Усмихвай се, обичай и прощавай,
дори и паднал, заблуден!
Усмихвай се, не се предавай,
усмихвай се дори и победен!

На яве се усмихвай на земята,
гримът на клоуна си сложи!
Но тайно вгледан в небесата,
ти тихичко си поплачи!

Никола Радойчев


writings_.jpg
 Нищо
Над всичко дребно извиси се,
Над всичко дребно извиси се,
над непочтените сплетни,
срещу страха си подъл изправи се
и доблестно го победи!

Със сърце бъди юнашко,
със скромност благородна!
Във битките си влизай мъжки,
бори се честно и достойно!

Любимата с любов дари,
тъй както себе си обичаш,
на Бога вярно ти служи,
от чест недей да се отричаш!

Изпълниш ли това човече,
не си ненужен на света
да бъдеш на любов и чест обречен,
туй аз наричам свобода!

Никола Радойчев


writings_.jpg
 Нищо
Читателю български, изпълнен със гняв,
Читателю български, изпълнен със гняв,
ти чуй таз история, за чудния си нрав.


Имала майка пет дечурлига.
Самичка била, без баща им.
Работила здраво от сутрин до здрач,
а тез - дечурлига все боси и гладни!
Денем тичат във весела глъч,
а привечер свирепо ругаят жената
Донесла им само по резънче хляб.
Те удрят по нея и викат без жал!
-Ти, жено нещастна, как тъй се явяваш…
и с хубави гозби нас не гощаваш..
А майката, тихо, из стаята шета
И мисли за новия ден,
за новия ден изпълнен с несрета
и къртовски труд, за жълти стотинки,
в шивашкия цех.
Там шиеха дрехи - скъпи, прескъпи,
разкошни!
Бабичка модна, богата, чорбаджията бе.
На петте дечурлига тя бонбони раздаваше
А внуците нейни печени мръвки по пода им хвърляха
И дечицата обичаха бабата,
слугуваха на нейните внучета.
Майка си вечер , знаете, хокаха,
помежду си се биеха.
А богатата баба и онези деца
охотничко слушаха.
Върховно раболепие към старицата имаха
И майка си биха убили за нея
Туй беше нравът на тези дечица,
за своя род да нехаят.

Видиш ли българино беден,
що вършиш със своята майка България
И раболепен си ти към богатата чужбина.
Не те съдя аз братко, ти сам прецени,
къде е позорът и къде е честта,
пък живей си спокойно земните дни!

Никола Радойчев