сряда, февруари 19, 2020

Писаници

writings_.jpg
 Нищо
Робството на иманентното по пътя към трансцендентното
Робството на иманентното по пътя към трансцендентното
.....Личността е притисната, когато робуваме на страха от загуба на мъничко любов. За това робство е характерно, че човек става пасивен отражател на битието, подчинен на необходимостта, движен от страха и подчинил целия си потенциал на необходимостта. И тук необходимостта не е строго-материална, но е винаги материалистична. Необходимост поради суета, необходимсот поради желание за успех в материалния свят за достигане до нематериалното. Никаква свобода, никакво волево усилие, просто подчинение, в името на целта. Трансцендентната цел не оправдава нетрансцендентните средства, не оправдава творческото безсилие, не оправдава пасивността на съзнанието. Когато страхът от недостигане на целта е движещата сила, то е недостойно преследването и на най-висшата цел и трябва да се откажем от нея в името на убийството на страха, дори да угаснем в неописиема и непоносима болка. Целта не е оправдана, когато липсва свободен творчески акт на преодоляване, когато липсват претворяване на битието и създаване на ново битие. Свободната любов без страх е такъв творчески акт. Когато обаче сме приковани от иманентното и чрез него искаме да достигнем до трансцендентното, когато волята за трансцендентиране е слаба, целта от възвишена става просто суета на живота, която се страхуваме, че няма да достигнем. Достигането до трансцендентното без свобода е невъзможно. Ние ще достъгнем някъде – до едно еснафско спокойствие, но там вече няма да има никаква красота, никакъв смисъл, никакво смело и безстрашно дръзновение, а само материалистки, суетни победи минаващи пред подчинение на всеки вид детерминизъм. Без красотата на тоя свят, всичко е безсмислено – дори да попаднем в най-сладкия унес на илюзията за достигнатата цел. Свободата е свобода, а не щастие, свободата е свобода, а не материална независимост, свободата е свобода, а не спокойствие, свободата е свобода, а не справедливост. Това са илюзии за свобода, които може и да не противоречат на свободата, но не включват в себе си никаква частица свобода, те просто е възможно да съществуват паралелно с нея.


writings_.jpg
 Нищо
Усмихвай се, дори и във съмнение,
Усмихвай се, дори и във съмнение,
дори и лъган и наклеветен!
Усмихвай се дори и в отчаяние,
усмихвай се дори опозорен!

Усмихвай се, обичай и прощавай,
дори и паднал, заблуден!
Усмихвай се, не се предавай,
усмихвай се дори и победен!

На яве се усмихвай на земята,
гримът на клоуна си сложи!
Но тайно вгледан в небесата,
ти тихичко си поплачи!

Никола Радойчев


writings_.jpg
 Нищо
Над всичко дребно извиси се,
Над всичко дребно извиси се,
над непочтените сплетни,
срещу страха си подъл изправи се
и доблестно го победи!

Със сърце бъди юнашко,
със скромност благородна!
Във битките си влизай мъжки,
бори се честно и достойно!

Любимата с любов дари,
тъй както себе си обичаш,
на Бога вярно ти служи,
от чест недей да се отричаш!

Изпълниш ли това човече,
не си ненужен на света
да бъдеш на любов и чест обречен,
туй аз наричам свобода!

Никола Радойчев