четвъртък, септември 24, 2020

Писаници

writings_.jpg
 Нищо
Свобода и суета

Свобода и суета

            Суетата ни владее неумолимо. Сякаш никога няма да преодолеем своята суета в тоя свят. Суетата убива любовта, убива приятелствата, убива непреходнните блага и ни оставя в затвора  на тоя свят. Суетата на субекта, като уникално същество е, изглежда, непреодолима. Ако тази суета не бъде задоволена, субектът остава в усещане за посредственост, от което постоянно се опитва да избяга. Суетата не прощава, суетата не е способна да обича, тя е способна само да бяга. Можем само да задоволим суетата на субекта и да му дадем усещане за свобода. В противен случай, той остава в осезаемото робство на своята суета, която ще го довърши. Суетният без своите заблуди е нищо. Пропаднал човек, роб на необходимостта от илюзии. Сякаш нямаме избор. Суетата изглежда непобедима. Ако я задоволим, най-вероятно се самозалъгваме за своята изключителност. Ако не я задоволим, осезаемото робство на суетата е толкова голямо, че е способно да вледени и най-доброто човешко сърце. Мъдростта ни сочи, че трябва да се обърнем към великата трансцендентна безкрайност, за да смажем своята суета. Но тук има един парадокс, обръщаме се към Разума с усещането, че всеки човек е едно уникално човешко същество, една изключителна личност и в същото време искаме да забравим за това свое изискване - да бъдем едни уникални същества в очите  на любимия, в очите на добрия  приятел. Искаме да бъдем единствени и неповторими, каквато е свободната личност – едно уикално човешко същество. Искаме, но това изискване всъщност може да бъде и суета. Къде е границата между суетата на индивида и свободата на личността. И къде е победата над суетата. Свободата от суетата започва там, където сме готови да приемем, че на мястото където се намираме, ние просто сме един от многото или дори от няколкото индивиди. Поредният обект  с някои незначителни особености. Обичаме това място, но чувстваме робството на суетата, защото се страхуваме да разрушим всичко. Свободата очевидно не е там, там е само суетата, защото суетата е желание да бъдем личности там, където е станало невъзможно да бъдем. Ето я тази граница. Свободата не е бягство, а смелост да признаем лъжата в която живеем. Така излизаме от посредствеността. Истински свободното сърце, ще разбере, когато бяга от суета и когато страда в разрушението, на онова, което обича.

            Суетата се намира в страха да си тръгнем от мястото, където не се чувстваме уникални или в бягството поради ярост, че няма да бъдем единствени. И в оставането, и в заминаването може да има суета, тук ние трудно се ориентираме. Това не е избор на свободата. Избираме между омразата към онзи, който не може да ни смята за уникални и стремежа да бъдем уникални, там, където не можем да бъдем. Или илюзия, или омраза – или оставане или бягство.

            Свободата е нещо не толкова приятно, тя няма да ни направи щастливи, трябва да имаме драматично самочувствие, драматична готовност за жертва. Свободата започва там, където страхът умира и се появява мъжествената решителност да разрушим лъжата за своята уникалност. Тук не става въпрос за бягство в удобната омраза. Тук става въпрос за  най-мъчителна болка в името на истината и свободата. Трябва истинска смелост човек да прозре, че вече е невъзможно да бъде едно уникално същество на мястото на което се намира. Едно велико признание пред себе си е необходимо, една велика истина въпреки огромната болка е необходима. Там където не сме уникални, няма вечност, а всичко, което не е вечно е непоносимо. Там където няма вечност всичко е безсмислено и смъртно. Там, където властва смъртта на личността, нищо няма значение. Посредственият би се примирил, а смелият би понесъл болката на разрушението на своята илюзия и това е единственият път към свободата.

Никола Радойчев


writings_.jpg
 Нищо
Смелост
Смелост
Жесток светът изглежда знам
Безбожен дързък и несправедлив
Честта ни тъпчат я без свян
И казват ни, че сме страхливи

Човече, истината смело разбери,
Задръж страданието в гръдта си,
Най-скъпото със болка остави
Но недей да се отказваш от честта си!

Никола Радойчев


writings_.jpg
 Нищо
Излизането извън природната необходимост е свобода и предполага свобода.
Излизането извън природната необходимост е свобода и предполага свобода. Отвъд природната необходимост в света на духовните реалности, на непреходното благо, човек е свободен от самия себе си. В случая свободата не е нещо леко, а мъчение, трудност, преминава през драматично противоречие.

Този свят изисква преклонение пред греха, пред необходимостта, пред материалната ценност. Светът изисква от нас робство на греха, робство на необходимостта и робство на материализма. Светът заплашва съществуването ни в него, ако не се примирим с тези изисквания. Светът иска да се откажем от Бога в името на това да останем благоденстващи в него.

Бягството от Бога, отказването от Бога е най-голямото робство на човека. Човек решил, че ще се подчини на себе си е в началото на най-непреодолимото робство. Свободата изисква жертва, а не своеволие. Свободата изисква отказа от всичко дребно и ненужно, което така силно стискаме и искаме. Понякога свободата изисква отказване от най-важните за нас неща. В името на свободата, ние сме задължени да се откажем от всичко, което унижава личността ни, дори то да ни носи най-голямо щастие.

Когато, за да останеш там където си, когато, за да останеш на пътя, който си поел, те молят да застанеш срещу Христос, то ти трябва да се откажеш от пътя, колкото и добър да тис е струва, но да останеш с Христос и с истината. Сладката заблуда на поетия път е унизителна за личността. Робство на собственото желание за постигане на изглеждащи трансцендентни на природата обекти, които обаче са релативистични ценности, е задължително да бъде убита. Най-голямото приятелство трябва да бъде прекратено, когато то е само лъжа, когато се основава на лъжа, най-голямата романтична любов не е любов, когато липсва истината. Истината следва да бъде търсена с цената на всичко. С цената на най-голямата болка, на непоносимата болка от разлъката с илюзията, истината трябва да бъде намерена, приета и преживяна. „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“, казва Спасителят. Трябва да помним, че свободата не е щастие, свободата може да бъде болка. Свободата обаче стои над щастието и болката, които са психологични и физически феномени на тоя свят и ще умрат заедно с материалния субстрат на тялото.

Няма положения, при които е допустимо да се откажем от Бога. В името на нищо не бива да правим компромис с оставането на пътя на Твореца.

Дори да е непоносима, ние трябва да търсим истината и да бъдем свободни да останем до Бога. Всичко, което изисква отдалечаване от свободата и истината е безсмислица, поробваща и убиваща личността. Компромисите са лесни, но недопустими.