вторник, юли 23, 2019

Българският нрав

writings_.jpg
Читателю български, изпълнен със гняв,
ти чуй таз история, за чудния си нрав.


Имала майка пет дечурлига.
Самичка била, без баща им.
Работила здраво от сутрин до здрач,
а тез - дечурлига все боси и гладни!
Денем тичат във весела глъч,
а привечер свирепо ругаят жената
Донесла им само по резънче хляб.
Те удрят по нея и викат без жал!
-Ти, жено нещастна, как тъй се явяваш…
и с хубави гозби нас не гощаваш..
А майката, тихо, из стаята шета
И мисли за новия ден,
за новия ден изпълнен с несрета
и къртовски труд, за жълти стотинки,
в шивашкия цех.
Там шиеха дрехи - скъпи, прескъпи,
разкошни!
Бабичка модна, богата, чорбаджията бе.
На петте дечурлига тя бонбони раздаваше
А внуците нейни печени мръвки по пода им хвърляха
И дечицата обичаха бабата,
слугуваха на нейните внучета.
Майка си вечер , знаете, хокаха,
помежду си се биеха.
А богатата баба и онези деца
охотничко слушаха.
Върховно раболепие към старицата имаха
И майка си биха убили за нея
Туй беше нравът на тези дечица,
за своя род да нехаят.

Видиш ли българино беден,
що вършиш със своята майка България
И раболепен си ти към богатата чужбина.
Не те съдя аз братко, ти сам прецени,
къде е позорът и къде е честта,
пък живей си спокойно земните дни!

Никола Радойчев

Тагове: Нищо

За автора

Никола

Никола

Schade dass die Natur nur einen Mensch aus dir schuf, denn zum würdigen Mann war und zum schlimmen der Stoff!
Моите заглавия