вторник, октомври 22, 2019

Бердяев за свободата на духа

berdyaev2.jpg
"Свободата на духа е неотменимо и вечно изискване. Но за какво, в името на какво е трябвало да се извърши освобождаването? Духът на новото време не знае това. Той не е имал или не е знаел своето „во имя". В името на човека, в името на хуманизма, в името на човешките свобода и щастие. Но тук не се съдържа никакъв отговор. Не може да бъде освободен човекът в името на свободата на човека, не може човекът да е цел на самия себе си. По този начин опираме до пълно безсмислие. Човекът се лишава от всякакво съдържание, той няма към какво да се извисява. Човешката свобода се оказва абсолютно формална и безсмислена. Индивидуализмът по същество е отрицателен коректив. В развитието си той не може да укрепи никакво съдържание в човека. Индивидуализмът изобщо не е онтологичен, той няма никаква битийна основа. Той на последно място е в състояние да укрепи личността, образа на човека. И в индивидуалистичната епоха съвсем не процъфтяват ярките индивидуалности, силните личности. Индивидуалистичната цивилизация на XIX век с нейната демокрация, с нейния материализъм, с нейната техника, с общественото мнение, с пресата, борсата и парламента е допринесла за принизяването и упадъка на личността, за прецъфтяването на индивидуалността, за нивелировката и всеобщата бъркотия. Личността е била по-силна и по-ярка през средните векове. Индивидуализмът допринася за процесите на уеднаквяване, изглаждащи всички различия между индивидуалностите. Индивидуализмът, породил атомизацията на обществото, доведе и до социализма, който е само обратната страна на атомистичното разпадане, едно механично сцепление на атоми. Така характерната за Средновековието универсалистична идея престава да доминира в наше време. Но човешката личност може да бъде вкоренена само в универсума, само в космоса; единствено там тя намира онтологична почва и оттам се изпълва с висше съдържание. Личност има само в този случай, ако има Бог и Божествено. Докато индивидуализмът откъсва личността от битийната почва и я хвърля на прищевките на ветровете, да я подмятат насам-натам. Индивидуализмът е изчерпал всичките си възможности през новата история, в него вече няма никаква енергия, той не може да се изживява патетически. Краят на индивидуалистичния дух е всъщност и край на новата история. И всички опити за преодоляване на индивидуализма - вътрешни, а не външни - вече са излизане извън границите на новата история. В този смисъл Огюст Конт по своята духовна нагласа е бил средновековен човек, макар и в изопачен вид, той се е стремял да преодолее индивидуалистичната анархия. В наши дни индивидуализмът се е превърнал в абсолютно „реакционно" явление, макар и да продължава гордо да се смята за защитник на свободата, на просвещението, на прогреса. И всички образувания, възникнали върху духовната почва на индивидуализма, се разлагат и по своята същина са „реакционни". Либерализмът, демокрацията, парламентаризмът, конституционализмът, юридическият формализъм, хуманистичният морал, рационалистичната и емпиричната философия - всичко това е породено от индивидуалистичния дух, от хуманистичното самоутвърждаване и всички те отмират, губят предишното си значение. Всичко това е отиващият си ден на новата история."
Николай Бердяев

Тагове: Нищо

За автора

Никола

Никола

Schade dass die Natur nur einen Mensch aus dir schuf, denn zum würdigen Mann war und zum schlimmen der Stoff!
Моите заглавия