неделя, октомври 25, 2020
writings_.jpg
 Нищо
  Моралът както и правото е регулатор, предназначен да защитава насилените от насилниците, който обаче не се справя с тази задача, а напротив, моралистите понякога са най-големите насилници.

  Моралът както и правото е регулатор, предназначен да защитава насилените от насилниците, който обаче не се справя с тази задача, а напротив, моралистите понякога са най-големите насилници. Моралът може да бъде обществен, глобален, родов, специфично групов или личен. Моралът е езически инструмент. Моралът на групата или на индивида не гарантира нищо сам по себе си. Санкцията на морала е гаранцията. Но моралът не е истина, моралът е морал. Моралът не е философски и религиозно достигната трансцендентна даденост - универсална ценност.

Свободната личност няма нужда от морал, свободната личност не е тиранин и съдник. Свободната личност е победа над природния индивид, същество в творчески екстаз, в битка за победа над необходимостта. Моралът е застинала система от правила, елементарно достъпна за природния индивид догма, която спестява усилието за творческата борба за преобразяване на света и свободното откриване на реалността. Моралът е лесен изход - почти медикаментозен начин за избягване метафизичната борба с демоничността на света. Това е удобно кресло на еснафа, отказал да се бори с бесовете, застанал в поза лотус до своя психотерапевт.

Силните духом не се нуждаят от морал, не са моралисти, те не действат в полза на Безкрайно Великото и в полза на свободата поради някакъв нормативен регулатор, било то държавно институционализиран като правото или обществен, родов, личен и прочее като морала.

Преди релативистите и атеистите да се зарадват на тези думи ще кажа ясно, че няма място за релативизъм. Аз защитавам свободата, но не свободата на похотта за живот, а свободата от похотта за живот. Моралът и правото не спасяват от това. Правото до известна степен има и своето трансцендентно оправдание - да пречи на своеволния насилник да излиза извън своята свобода и да взима от свободата на другия. Моралът от своя страна е лентяйство на духа - търсене на застинал нормативен максимум за да заживеем математически. Но извън атомизацията не срещаме релативизма, а свободата. Релативизмът не е субективизъм. Релативизмът е обективация на собствени щения, субективизмът е свободно личностно творческо преобразяване и достигане до Истината.


writings_.jpg
 Нищо
Чест

Чест

Честта говори с нежността на цвете,
но не бива раболепна, недостойна.
Честта не клевети и кал не хвърля,
а срещу клеветите а каменно спокойна!

Честта е проста без високомерие,
не дава празни обещания.
Честта не дава страх и унижения
и побеждава смело низките желания.

Честта не се гневи и не прибързва
и Разума готова е да чуе.
От честта злословие не се изплъзва
дори на дявола за назидание.

Никола Радойчев


writings_.jpg
 Нищо
               Свободният човек е творец.

               Свободният човек е творец. Творец на ново битие, претворител на битието. Свободният създава красота и убива призрачната действителност. Безсилието пред свободата на другия субект е безсилие в творчеството. Всеки гняв е творческо безсилие, всяка инфантилна непримиримост пред не-аз-а е егоизъм – творчески ступор на незрял индивид.

          Мъдростта на великите умове на човечеството ни сочи, че в своето безсилие пред свободата на другите, ние бягаме в най-отвратителните в нравствено отношение места.

            Насилието над другия е безсилие пред неговата свобода, независимо дали той използва свободата си, за да утвърждава безкрайно великото и вечното или не. Крайното безсилие пред свободата на другия човек намира израз в убийството. Има обаче и други форми на безсилие пред свободата, говорещи за творчески застой, творческа несъстоятелност, неумение за трансцендентиране и липса на съзидателни сили. Истерията е огромно безсилие пред чуждата свобода. Ние ставаме истерични, когато в не-аз-а няма желание, няма и начин да задоволи онова, което ние искаме. Истерията е присъща на онези, които не са способни на агресия. Истерията обаче е също толкова несъзидателна и творчески несъстоятелна като убийството. В истерията няма творчество, има само силно желание всичко да се случи сега и точно, както го искаме. Първото условие за творчеството е смирението и приемането на чуждата свобода, както свободата на доброто, така и свободата на злото. Дори в свободата на злото всъщност да се губи целият нормален смисъл на свободата и използвайки тази свобода, да се стига до нейното самопогубване, все пак свободата на злото съществува, за да оправдае творческия порив на готовия да се бори да пази свободата си, избирайки винаги мъчителния път на нейната защита, чрез една високонравствена позиция.

            В истеричните конвулсии на тялото няма свобода, няма творчество; има страх, има утвърждаване на необходимостта и природния детерминизъм. Всяка конвулсия е бяс, липса на смиреност, външен израз на долното ни нетърпение. Истерикът  по нищо не се различава от убиеца в отношението към свободата и в способността му да твори. Свободният, ще се смири пред чуждя избор, колкото и лош да е той, истерикът ще подскача, ще си скубе косите и ще крещи до болка да се случи онова, което той иска. Свободният, ще  изпита вина от това, че  е могъл да свети със собствена светлина и не го е направил и така е предизвикал всичките нещастия и лоши избори на убийство на свободата. Истерикът ще изпита обида от това, че не го разбират и ще изразява себе си в конвулсивни трептения на болното си тяло и в крясъци. Свободният ще събере всичките частици от себе си и ще засвети, за да спаси всичко, истерикът ще раздроби всичко останало цяло в него, само за да получи желаното.

            Свободата не познава насилието. Творчеството не познава насилието. Насилието и инатливото непримирение са творческо безсилие. Насилието е дете на лъжата. Веднъж изберем ли лъжата, ние ще трябва да добавим и насилието за свой инструмент. Робът побеснява и убива, свободният се смирява и създава. Робът е пълзящ насилник обичащ лъжите, наслаждаващ се на своите престъпления. Свободният е творчески живо  същество, смирено, но силно, летящо с крилете на Истината, побеждаващо необходимостта и надделяващо дребната низост. Творческото безсилие е присъщо за природния индивид, а творческата мощ на свърхприродната личност.