За страха

Страхът? Този наш огромен убиец. Страхът е поначало егоистичен и заради това е робство за човека. Страхът от смъртта и от загуба на материалното благополучие е най-голямата човешка подлост. Изключителната грижа за личното спасение и страхът от личната гибел са безспорно робски и егоистични. Тържеството на гледната точка на личното благо води до падение на личността. Отвъд това робство съществува и друг страх. Страхът, не робски и смазващ личността, страхът не от физическо заличаване, а страх от духовната смърт. Този страх освобождава личността и ражда велика нравственост. Страхът от духовната смърт ни води към творческо преодоляване на тоя свят. А ние, колкото повече се грижим за своето животинско оцеляване, толкова повече умираме духовно. Духовната смърт не се чувства, в нея няма драматизъм, защото ние сякаш сме сетивни само за тоя свят. Духовната смърт обаче е истинската трагедия за човека, тя е истинският край, предателство към Бога!

Никола Радойчев

Schade dass die Natur nur einen Mensch aus Dir schuf Denn zum wuerdigen Mann war und zum Schlemen der Stoff.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.